Ники Кънчев: Представих си, че дъщеря ми не може да говори. И си казах: И тези деца са наши

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10267462 www.24chasa.bg
СНИМКА: Личен архив

Да си солидарен, е велико чувство. Пожелавам всеки да го изпита. Това е обратното на завист, ревност, злоба, плюене, казва известният журналист, който от години прави добро и заразява с примера си стотици

На 14 октомври –

най-честната и истинска българска класация

Те помагат без корист, спасяват, щедро даряват, градят безвъзмездно, отстояват справедливи каузи, на първа линия в борбата със заразата са.

Инициативата на “24 часа” “Достойните българи на годината” започна през 2003 г., за да разказваме с помощта на читателите вдъхновяващи истории на обикновени българи, направили необикновени постъпки.

Всяка година ги отличаваме на специална церемония.

В четвъртък е 19-ата церемония “Достойните българи”, на която отново ще покажем хора с големи сърца.

“Достойните българи” е една от най-ярките и вдъхновяващи инициативи у нас. Досега през годините разказахме за 737 достойни българи. Всяка година има голямо отличие.

Добротворците получават и специални медали и грамоти.

Ники Кънчев е един от тях

Много неща се събраха напоследък, но човек никога не трябва да пропуска да каже “Благодаря!”.

Така започва един от постовете на Ники Кънчев във фейсбук, с който той благодари лично на поредния човек, участвал в негова благотворителна кампания. Впрочем прави го постоянно и така показва публично колко много са добрите хора у нас.

Един от тях е именно известният журналист, който години наред дарява време, пари, знания и познанства, за да помага на чужди хора и поне малко да облекчи болката им.

В много откровено интервю Ники Кънчев разказва за каузите, които са част от живота му.

- Г-н Кънчев, организирате няколко благотворителни кампании за болни деца едновременно. Защо се нагърбвате с толкова и морални отговорности към тези деца и семействата им?

- Болката на хората няма работен ден, не може да я поканиш в чакалня и да изчака. Наистина в момента се занимавам с няколко неща, но две са по-големи благотворителни акции. Едната е за Гоги от Варна, другата - за Ради от Перник. И двете деца не могат да говорят, те са на 8 и 6 години. Това ме уби, човек. Представих си, че дъщеря ми Мари София не може да говори и няма как да си правим нашите дълги разговори на всякакви теми. Казах си: какво, като не ги познавам, нали са българчета, нали са наши деца. Раждани са на тази територия, на тази почва. И така тръгнаха кампаниите.

Първо ме потърси Диана, майката на Гоги от Варна, на нея и на него са му помагали и други хора и много известни личности. Моят приятел доктор Милен Врабевски, който е варненец, повече от 2 години е давал всеки месец финансова помощ от 480 лева на семейството им, буквално ги е спасявал.

- Когато ви потърсят за помощ, какво ви казват?

- В началото всички от нуждаещите се семейства искат просто “да копи пейстна” поста им. Казвам им директно: аз не копи пействам, това нещо убива благотворителноста, убива доброто!. Хората виждат, че си взел едно текстче със снимката и си го сложил на твоята стена с някакъв вопъл в стил “Дайте да дадем”.

Казах на Диана, че ще отида до Варна по работа и ще намеря време. Така и стана, видяхме се четиримата с Гоги, Диана и баща му Димитър, запознахме се, поговорихме. Гоги е суперкрасиво момче, много усмихнат, много ведър. Семейството му събира средства за преливки на костен мозък в клиника в Киев. Някак си вярват, искат, мечтаят, че може да се смени ДНК-то на детето, да се отпуши или каквото и да е там. Важното е да се подобри състоянието му. Да проговори и така...

Разпитах ги и как живеят, с какви средства ще ходят до Киев. Оказа се, че Димитър работи във фирма за плочки и взима 1000 лева, Диана е била на дюнерите, те са популярни доста във Варна, но заради ковида е съкратена.

Питах я: “Сега какви пари получаваш, взимаш, работиш?”. Тя каза: “65 лева от блока, чистя го, когато Ради заспи на обяд, излизам с парцала и кофата и почвам”. А и парите са 53 лева на месец, защото съкооператорите ѝ приспадат 12 лева такса за техния апартамент, където живеят с родителите на Димитър. Е,

тук вече ме хванаха

за гърлото...

и почнах да правя постове, един по един, “работех” за Гоги ден след ден, без да се моля на този или онзи. Казах си, че в тази страна все още има хора, които имат достойнство и могат да оценят такива неща.

- На всеки отзовал се да помогне вие благодарите лично във фейсбук. Достатъчно хора ли се включват в кампаниите?

- Бизнесменът Лъчезар Петров ме покани на своя рожден ден и с приятелката му Милена Шаркова поискаха всички събрани средства да отидат за Гоги. Събрахме за една вечер 4000 лева и Лъчо на другата сутрин ги изпрати на семейството.

Един друг мой приятел дари 10 000 лева, без да иска нищо. После имаше още такива дарения и от по 1000 лева, но най-много ме изкефиха даренията от по 20-50 лева, защото бяха толкова масови, толкова масови, защото бяха преди всичко жест... Имаше от чужбина, от България. Моят приятел от Велико Търново Симеон Вачков дари 1000 лева. Светлана Кръстева от клиниките Skin line даде също 1000 лева. Лили Караманчева от “Queisser Pharma България” също дари 1000 лева. Апропо, всички тези хора сигурно ще ми се разсърдят, че им обявявам имената, но техният пример е заразителен.

Събрахме за Гоги над 53 000 лева. Няма да забравя едно съобщение. Дойде от Токио по време на олимпиадата. Гледам, пише ми Антоанета Костадинова, която току-що беше спечелила сребро. Там в японската столица тази българска майка беше намерила време да преведе чрез пейпал парички за Гоги, вместо да се концентрира за следващото състезание.

Та Гоги и семейството му бяха в началото на август в Киев. Двайсет дни след като се върнаха, ми се обади Диана, която плачеше:

“Господин Кънчев,

Гоги каза “Тати”!"

После ми се обади Габи, майката на Ради от Перник. Каза ми, че случаят с Ради е същият едно към едно като Гоги. И той горкият не говори. Поканих ги на интервю в “Дарик”, Ради щеше да счупи с главата си плазмата в студиото, всичко кънтеше, защото си удряше главичката в стените. Перничанин, какво да го правиш, мъж с характер. И с тях започнах същата “работа”. Звъннах на Христо Янев, треньора на “Миньор”, и го помолих отборът да събере парички и да направят снимка. Събраха се на стадиона, подариха на Ради фланелка.

- Умее ли българинът да съчувства? Какво ви показаха всички тези срещи и контакти с добри хора?

- Много дами ми се обаждаха, че искат на рождените дни на децата им да събират парички за Гоги и Ради. Което показва, че и тук има състрадание, че родителите могат да показват на децата си истински примери за съпричастност.

Калин от “Акага” и “Сленг” направи това лято за първи път музикален фест в Караагач край Китен и прие идеята ми да сложат кутии за Ради. Не само това, децата от къмпинга се въодушевили, сами везали едни много яки, стилни гривнички и на концертите ги продавали. Дариха на Ради 1000 лева... А?

Сега и Ради е в Киев. Праща много поздрави на всички добри хора. Горкият, четирима души са го държали, за да му преливат костния мозък...

Искам да поздравя специално Иво Кюмюрджиев и съпругата му Денислава. Не ги познавам тези хора, но ме намериха, поискаха да помогнат, живеят и работят в Киев и ги помолих да посрещат, ако могат, семействата на летището, да им помагат. Което и са направили. Дори са завели на ресторант семейството на Гоги. Представяте ли си? Хора, които не се познават, си помагат...

- Вие направихте и благотворителен концерт в Перник, като поканихте всичките си приятели музиканти. Какъв е случаят?

- Случаят с концерта в Перник е различен от тези с Гоги и Ради. Обичам си Перник и ми звъннаха в края на май тази година, че на 21 юни ще има голям благотворителен концерт за Цвети Страхилова, която също е перничанка от съседното село Богданов дол. Цвети е болна от рак на кръвта, остра лимфобна левкемия. Целият град се е вдигнал да ѝ помага, нямаше нужда въобще да ме навиват. Поканиха ме за водещ на концерта на стадиона на “Миньор”. Погледнах плаката - Преслава, Десита, Лорена, Тези Александрова, Антонио, Ивета Костова, Радко Петков, Илиян Михов-Баровеца, Нелина - все колеги от попфолка. Попфолк, но със сърца. Някои пътуваха от Варна, Бургас, Димитровград само за концерта и си тръгнаха веднага. Нямаше осигурен хотел и комфорт. Реших пак в един пост да призова моите поп и рок приятели и те веднага се отзоваха - “Конкурент”, Ирина Флорин, дует “Експоуз”, Лира, Матео и още много други.

На 21 юни беше

нашата

Нова година!

Целият Перник сияеше. Над 3-4 хиляди души се бяха събрали. Хиляди светлинки озариха нощта, когато пуснахме изпълнение на самата Цвети, която е певица и много добре интерпретира граовския фолклор. Тя по това време беше в онкохематология в ИСУЛ под наблюдението на доктор Добрин Константинов, един от най-добрите ни лекари, имам му пълно доверие. Не знам колко средства сме събрали на 21 юни, чух, че над милион за цялата кампания, но не мога да го потвърдя. Това обаче беше абсолютен пример за човешка солидарност. Гардовете бяха дошли по собствена воля, озвучителите, всичкииии, имахме доброволци от София, почнахме в 19 часа и свършихме след полунощ. Краката ми бяха отекли после от стоенето и емоциите.

- Какви хора откликват?

- Откликват нормални хора, които искат да живеят в нормална държава. Те търсят нормалността, не са супергерои. Искат да помогнат, докато си вършат тяхната работа. Питат за бързи начини да изпратят парите - ползват новите финансови системи и прочее. Иде много добро поколение.

- Миналата зима по време на локдауна пак вие с група съмишленици започнахте да събирате храна на Орлов мост за всички, които се нуждаят. Как ви хрумна идеята?

- Идеята не е моя, апропо, не знам кой е авторът. Няколко вечери на парапетите на метрото в “Младост” 3 някой е оставял по десетина хляба, опаковани в найлони, както са от магазина. И на сутринта ги е нямало. Няколко жени от моя район - Орлов мост, почват и те същото - консерви, хляб, салами. На третата вечер бях с тях, въпреки истинската опасност от COVID. Всеки от нас купуваше със свои пари продукти и ги опаковаше. Така раздавахме пакети и торби. Първо идваха и хранехме десетина човека. За да стигнем накрая преди отмяната на рестрикциите до 400 човека. Направо внасяхме смут у съседите от региона, трябваше да повикаме и полиция, за да не се тъпчат хората. Доброволци ги подреждаха, следяхме за реда. И така създадохме движението “Защото сме хора”. Организирах и приятели от Варна да почнат и там. Звъняха ми и от други градове. Адски много популярни хора, артисти, музиканти се включиха. Една ваша страница няма да ни стигне, за да ги изброя. Само ще отбележа бъдещите олимпийски шампионки по художествена гимнастика, които се изсипаха една вечер, горките, с по две тежки торби във всяка ръка, водени от капитанката Симона Дянкова.

Още тогава разбрах,

че ще станат шампионки,

това само човек, роден шампион, може да го направи. Близнаците Жоро и Вальо Братоеви също. Миро, пастор Максим, Христо Янев, Любо Ганев, младият Пламен Мирянов, Павел и Венци Венц, актьорът от пловдивския театър Димитър Банчев, Дани Баницата от “Тангра”, Десислава, Гергана, екс премиерът уважаваният Огнян Герджиков със съпругата си, които изобщо не искаха да се афишират. Без да им се обаждам и прочее.

- Какви други кампании сте правили?

- От година насам върви и “За децата на героите в бяло”. Там на банковата сметка на Българския лекарски съюз събираме парички за децата на лекарите, които си тръгнаха от COVID. Има петнайсетина деца от цяла България. Също става много силна кампания. Мария Бонева помоли всичките си гости на нейната церемония на “Код фешън” да дарят за каузата. Моята позната Светла Паркър загуби баща си миналия ноември от COVID, но не се отчая и реши да започне да носи топла храна на лекарите и сестрите в ковидните отделения на първа линия.

Обади ми се, събрахме помежду си в семействата ни 5000 лева и тръгнахме от болница на болница. Звъннах на Лео от “Биг Брадър”, той звънна на италианските ресторантьори и така се почна кръгът на доброто. После се обади актрисата Йоанна Темелкова, която разкарваше храната по отделенията, после още приятели и още... Пълната прозрачност е много важна тук, реално доверието е двигателят. Няма ли доверие, нямаш място тук!

- Кое и кога ви накара да се грижите за другия човек, не само за близки и роднини?

- Жалостив съм явно.

- Дъщеря ви няма как да не се учи от добрия ви личен пример. Обсъждали ли сте с нея този тип човешко поведение - грижата и благотворителността към другите, даряването на собствени пари, време, знания, познанства, за да помагаш?

- Мари София се включва активно в повечето от тези акции. Тя много ми помагаше и познаваше Ангелчето от квартал “Надежда” Вивиан. Целият квартал се беше вдигнал да помага на това чудно детенце, което отключило много изненадващо рака и не можа да се пребори. Господ си го прибра. Та с Мари София ходехме по базари в Южния парк и тя

продаваше свои вещи,

за да събере и дари

парички за Виви

- Какво ви коства благотворителността и в човешки, и в професионален план?

- Да си солидарен, е велико чувство. Пожелавам всеки да го изпита. Това е обратното на завист, ревност, злоба, плюене.

- Какво се случва с човека, когато се натовари и с чуждата болка?

- Става твоя. Няма как иначе.

  • Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Родителите с основание искат децата им да ходят присъствено на училище. Най-малкото защото преподаването в клас е най-доброто, особено когато говорим за най-малките. А и защото форматът с онлайн уроците, продължаващ вече почти 2 години, не им дава гаранция, че уроците са добре разбрани и усвоени. От друга страна обаче
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо